©
Листопад

Ура! Тази турска досада "Листопад" най-после свърши!

Не се наемам да кажа кои са повече - тъжните или радостните зрители.

Не бях редовен зрител на сериала. Но покрай жена ми понякога се заглеждах в него. Той е направен така, че дори да пропуснеш 3-4 епизода, бързо вдяваш в сюжета и разбираш какво се е случило през това време.

Според вас какво е посланието на този сериал, както обичаха да пишат някога филмовите критици? Защо народът си губеше времето да гледа в цели 330 серии семейната сага на семейството на Али Ръза? За да види един по един всичките провали и издънки на децата на достлепния иначе семеен стожер. Ами язък му за достойнството на бившия околийски управител, след като въпреки грижите и любовта към чедата си трябваше да бере само ядове с тях.

Какъв е смисълът да живееш достойно, след като никой от наследниците ти не продължава това достойнство? Това ли ни внушаваха авторите на протяжната история? Глуповата сантиментална сага, която предизвиква ред сълзи, ред сополи и толкова. Добре, предизвиква емоции, а размисъл у зрителя след това?

"Листопад" е доста скопен и кастриран откъм показването на реалния живот. Забелязахте ли, че във филма няма нито един кадър, в който някой от героите да пуши? Не съм съвсем сигурен, но май и никой не изпи чаша алкохол. Само чай, вода и кафе. Нима никой и никъде в Турция не пуши и не пие?

За един от предишните също така нашумели турски сериали някъде прочетох, че режисьорът слагал възглавници между актрисата и актьора, когато снимали любовна сцена. Сакън, да не допрат телата си!

Да не говорим, че целувките бяха като между брат и сестра, а не между наистина влюбени хора. Нима в Турция хората не се любят и не се целуват истински? Е, защо е тогава този целофан, в който старателно е загънат и "Листопад", и всички други сериали, които ни заляха откъм Босфора?

Не става дума за порнография, дори за еротика не става дума, а за реално показване на живота. Иначе е глупаво и смешно. И стерилно. Добре, да речем, авторите са се съобразявали с морала и изискванията на исляма. Но у нас не е така, защо тогава трябва да ни натрапват такива филми.

А такива ли са наистина турските затвори? Като социалистическо общежитие, в което затворниците са щастливи и се обичат като братя? Ми, като гледа условията там, на човек да му се прииска да влезе в затвора. Сигурно има и верни неща, но на мен това един затворник да глади ризата на друг, който си тръгва, ми дойде малко в повече. Освен, разбира се, ако между тях няма някаква нежна дружба.

Може би помните, че в класическия филм на Алън Пакула "Среднощен експрес" обстановката в турските затвори беше показана доста по-различно. А филмът е направен по действителен случай.

Доколкото знам, тогава турските власти са оспорвали достоверността на образа на затвора. Но те навремето са оспорвали и образа на турците в "Козият рог" на Методи Андонов и са организирали бойкота на филма в целия мюсюлмански свят.

Длъжен съм обаче да призная, че "Листопад" е направен по всички закони и клишета на този тип сериали. Само че са замесени с турска мая, а не с бразилска, венецуелска или колумбийска.

Участват красиви актьори, които играят много добре, снимките са на екзотични места или в красиви декори, има неочаквани обрати, които държат зрителя в напрежение и го карат другата вечер пак да щракне копчето на същия канал. Камерата е стилно издържана, музиката порядъчно сантиментална.

Телевизията е ненаситна ламя, която трябва да се храни денонощно. И този тип сериали са едно от любимите й ястия. В крайна сметка остават доволни и продуцентите на сериалите, и самите телевизии. Защото парите се въртят и пълнят джобовете им - на едните от продажбите, на другите от рекламите.

Контрата остава у зрителя. Дали ще избере сериал тип "захарен памук", който минути след като си го хапнал, само се чудиш защо са ти лепкави ръцете. Или филми, които го разтърсват и емоционално, но и задвижват мозъчните му гънки.

В този смисъл всички български сериали, които се излъчват по телевизиите, са поне десетократно по-стойностни от турските. И не става дума за евтин патриотизъм, а за някакво художество все пак, за смисъла да гледаш кино и телевизия.

Пенчо Ковачев, 24 часа